Усури; Бр.31/ август 2006 г.

**Култура: Път към небето**

Стари пагоди, които изглеждат необясними според съвременните архитектурни принципи, са сред най-сигурните структури в нестабилната сеизмична зона на Япония.

**Автор: Антоанета ЖЕЧЕВА**

Ступата като символ на вселената
Будизмът оказва значително влияние върху индийската архитектура и вдъхновява изграждането на храмове, известни като чайтя и ступи. Думата "ступа" произлиза от санскрит и означава "натрупвам", а самата структура наподобява купол с централен стълб, който символизира космическия център за индийците. Този стълб е приемал универсална енергия и контролирал раждането на всичко. Ступите представят завършеността и баланса в природния ред. Първоначално те били строени през V век пр.н.е., за да пазят останки или реликви от Буда; по-късно будистката култура ги разпространила в Югоизточна Азия под името пагоди.

Пагодите - връзка с небесното
Дизайнът на пагодите се различава значително от оригиналната форма на ступа - вместо купол те представляват многослойни кули, запазвайки религиозното си значение. В Китай повечето пагоди са осемстранни с нечетен брой етажи, които олицетворяват взаимодействия между земята и небето или духовните предизвикателства пред будиста при постигане на спасение. Изградени основно от дърво или тухли, китайските пагоди също така често включват декоративни елементи от слонова кост или камък; много местни вярвания свързват тези конструкции с богатство и щастие за общността около тях.

Японските версии наследяват китайския стил, но обикновено са направени изцяло от дърво.
Посетителите на древните японски столици Киото и Нара никога няма да забравят величествените пагоди сред модерната градска среда – например пететажната конструкция в храма То-джи (Кьо'о Гококу-джи) достига 57 метра височина и остава най-високата подобна постройка днес.

Тези величествени здания обаче не винаги остават непоклатими — много старинни триетажни палати са били унищожавани от пожари вследствие мълнии или по време на граждански конфликти през периода Муромачи (1477–1573), известен още като "периода на воюващи провинции".

Конструкцията им
Японските пагоди не само че впечатляват със своите размери – широкият покрив с големи стрехи допринася за визуалния им ефект както и практическите качества. Голямото тегло плочи има ключово значение във традиционната японска архитектура.
Въпреки леснотата си да бъдат разрушавани при пожар, тези конструкции доказали устойчивост срещу земетръси благодарение до уникални методики при строежа им — техният дизайн позволява стабилност дори след хиляди години експониране.

Уникален инженеринг
Защо именно тези древногръдови платформи успяват да устоят натискa? Архитект Уеда Ацуши предлага няколко решения:
1) Основният материал — дървеното строителство притежава гъвкавост; то може да деформира без счупване.
2) Строителството почти без използването на пирони позволило частично движение помежду сглобяемите части по време на тресеене.
3) Слоестата структура действала независимо при вибрации; всеки слой реагирал индивидуално.
4) Концепцията “люлеене” осигурява възможност за малки отклонения без риск загуба;
5) Централният стълб шинбашира играел ролята компенсатор спрямо движението навън.

Комбинирайки всички тези иновации—от гъвкавост до вертикална защита—пагодите демонстрират несъмнена устойчивост даже след над хиляда години история! Когато разгледате аналогичности между азиатските построения ще видим как японската версия предоставила уникален поглед върху концепцията за сградостойкость чрез локални техники зад наширока основа!

Храмовете днешно време продължават привлекателността си към туристически потоки уважавайки красота която e дошла векове назад! Храмът Муро-джи е популярен пример засвидетелствуваща особен интерес , докато пятистепенната конструкция То-дзи остава символична стойност у споменаваното градче Киото .