Покръстването на българите в немски пиеси от XVIII-XIX в.

Присъединяването на България към християнската култура, личността на княз Борис I и трагичните събития около покръстването на страната са вдъхновение за множество художествени произведения и текстове, предназначени за театрални постановки в Западна Европа през XVIII-XIX век. Чудото на "обръщението", дипломатическите усилия между Източната и Западната църква, както и конфликтът с първородния син наследник правят българския владетел герой от легендите, които се използват за религиозна пропаганда и стават част от фолклора. Най-разпространена е българската интерпретация на известната драма "бащи и деца". Тук ролите са обърнати: бащата символизира новото бъдеще, а синът остава верен на миналото си и желае да запази традиционния мироглед. Различни тълкувания свързани с името на хан Тервел също така намират място в училища, църкви и народни сцени след Реформацията, когато западният католицизъм търси начини да възстанови позициите си. Това произведение придобива статут на народна книга; по количество театрални адаптации може да се сравнява с историята за Велизарий или легендата за графинята Геновева от Пфалц. Пръв върху този въпрос акцентира проф. Йордан Иванов в научните си изследвания от 20-те години на XX век чрез статията "Покръщането на българите в западните литератури и в театъра", докато Васил Мавродиев го обсъжда в студията "Чужди пиеси с български сюжети" , а Рая Заимова детайлно анализира темата във своето издание "Българската тема в западноевропейската книжнина XV-XVII век".