Кризата на нашето време

Питирим Александрович Сорокин е социолог с руски и американски произход, роден в Русия. По време на Първата руска революция (1905-1906) се присъединява към есерите и прекарва над три месеца в затвор под управлението на царя. Неговото утвърдяване като социолог става в Санкт Петербург, където учи в местния университет. Докато е студент през третата година, публикува първата си книга "Престъпление и наказание. Подвиг и награда" (1913 г.). По-късно той самият определя своите възгледи от този период като "форма на емпиричен неопозитивизъм".

След 1917 г., Сорокин отново участва в революцията на страната на есерите, а след Октомврийската революция застава против болшевиките. Той два пъти бива арестуван и почти губи живота си при разстрел. В края на 1918 г. спира активната си политическа дейност, възстановява се като преподавател по наказателна социология в Юридическия факултет на Петроградския университет. След Февруарската революция през 1917 г., социологията получава статут на официално призната дисциплина в Русия, а Сорокин ръководи междуфакултетна катедра и впоследствие секцията по социология там до 1922 г.

В септември 1922 г., заедно с други учени, които не приемат марксизма и болшевишката политика, той напуска Съветска Русия. Към края на 1923 г., получава покана да преподава в университетите Илинойс и Уисконсин в САЩ; по-късно става редовен преподавател във Минесота. През 1930 година преминава към Харвардския университет, а през 1931 създава катедра по социология там.

Сорокин се пенсионира през 1955 година, но остава директор на изследователския център по съзидателен алтруизъм към Харвард до навършване на седемдесет години когато окончателно оставя всички постове свързани с университета. Той продължава активно да работи до смъртта си и има повече от тридесет публикации зад себе си; оказал значително влияние сред колегите си още приживе.

След кончината му обаче популярността му намалява както у дома така и извън пределите му – единствено идеите му относно социалната мобилност остават актуални дълго след това време; интересът им започват да расте от началото на деветдесетте години насам със сериозни публикации посветени както неговия живот така творчество включително някои новини издадени за пръв път буквално превеждани вече даже нa български език.