Конфликти. Доверие. Демокрация

Патология или естествено социално явление, каквото е трансгресията на правилата? Теорията все още се колебае между тези две крайности. Конфликтът играе основна роля в разглеждането на социалните структури. От времето на Хераклит, който казва "Конфликтът е принципът или бащата на всички неща", до Хобс с неговото твърдение за "войната на всички срещу всички", изследователите продължават да дискутират дали конфликтът предшества обществото или е част от неговата същност. Няма разногласие относно основната черта на нашето време - модерното общество е белязано от конфликти. Докато общността може да бъде свързана с разбирателство и приятелство, обществото неизменно носи със себе си конкуренция и противоречия.

Не съществува напълно регулирано общество в реалността; такова би било само тоталитарен идеал. Свободата произлиза именно от тази празнина. Амбивалентността на конфликта се проявява както като причина за дезинтеграция и разрушение, така и за иновации и креативност. Тази двойственост става по-ясна чрез агоналната култура, която възхвалява борбата и придава естетика на конфликта — от кръстоносните походи до джихадите откриваме един и същи тип герои – полу-богове, полу-човеци.

Създаването на нови общества налага преосмисляне на концепцията за конфликт. Социалната структура при комунизма беше изградена така, че да премахне всякакви различия — социални, културни или полови... Позволено беше единствено това, което правилото одобряваше; всичко останало бе забранено. Пост-комунизмът стреми да замени този подход с концепцията за отворено общество: разрешава се всичко освен онова, което е забранено. Все пак остава нерешен въпросът какъв ще бъде конфликтът в неговата двойнствена природа.

Подходите към разрешаване на конфликтите често са прекалено инструментални и затъмняват важния контекст между полемичното и агонално; те пречат да видим разнообразието във формите му: той може да бъде разрушителен но също така креативен и интегриращ.

Демокрацията варира между по-контестаторски (например Франция) и по-консенсусни общества (като Холандия). Разрешаването им зависи значително от доверието между участниците.
Анна Кръстева, Антоний Тодоров