Хичкок & Трюфо

Днес творчеството на Алфред Хичкок е обект на глобално възхищение, а младите зрители, които откриват филми като "Прозорец към двора", "Шемет" и "Север-северозапад", вероятно смятат, че той винаги е бил така оценяван. Въпреки това, ситуацията през 50-те и 60-те години е била съвсем различна.

По време на този период Хичкок беше в разцвета на своята кариера и творческа сила. След успешното си партньорство с Дейвид Селзник, което доведе до популярността му чрез заглавия като "Ребека" и "Небезизвестните", той стана известен не само с киното си, но и със своето телевизионно предаване "Подозрение". Въпреки успеха си обаче критиката от Америка и Европа често го разглеждаше със снизходителност.

Когато през 1962 г. се намирах в Ню Йорк за премиерата на “Жюл и Жим”, забелязах как журналистите задават един и същи въпрос: защо Хичкок получава сериозна оценка от френското списание “Кайе дю синема”? Един критик ми каза, че харесвам “Прозорец към двора” просто защото не живея в Ню Йорк. Аз му отвърнах, че филмът всъщност говори за киното по принцип.

След завръщането ми в Париж започнах да се тревожа относно мнението за Хичкок сред интелектуалците. Мислех си колко много повече той размисля над средствата на изкуството си спрямо другите режисьори; ако някой решеше да му зададе систематизирани въпроси, резултатът би могъл да промени погледа на американските критици върху него.

Така стартирахме проекта с помощта на Хелън Скот – нейният опит оказа ключово значение за нашата книга. Когато тя бе публикувана, един младеж-преподавател по кино прогнозира негативни последствия за репутацията ми в Америка; щастливо обаче неговият коментар се оказа неверен. Всъщност след 1968 година интересът към работата на Хичкок значително се увеличи – произведения като "Психо" вече са считани за класика, а новото поколение киномани приеха творчеството му без оглед върху богатството или славата му.

Франсоа Трюфо