Вероника решава да умре

На 11 ноември 1997 г. Вероника решава, че е настъпил моментът да сложи край на живота си. Тя старателно подрежда стаята в женския манастир, където живее под наем, изключва радиатора, мие зъбите си и ляга.

Взима четирите опаковки с успокоителни от нощното шкафче. Вместо да ги стрие и смесва с вода, тя избира да погълне хапчетата едно по едно; желае да има възможност за размисъл между намерението и действието. С всеки приет таблет увереността й расте и след пет минути пакетчетата са празни.

Не знаейки колко време ще й отнеме да загуби съзнание, Вероника оставя на леглото френско списание „Ом“, което току-що е получило библиотеката, в която работеше. Въпреки липсата на интерес към информатиката открива статия за компютърна игра (оптичен диск), създадена от бразилския автор Паулу Коелю – човек, когото бе срещнала случайно по време на конференция в хотел „Гранд Юнион“. Те разменили няколко думи преди издателят му да я покани на вечеря с много хора около тях.

Фактът, че познава автора, я кара да мисли как той принадлежи към нейния свят и ако прочете нещо за него времето ще премине по-бързо. Докато чака края си Вероника започва да чете за информатика - тема без особен интерес за нея; това обаче се вписвало в начина й на живот – винаги беше предпочитала най-достъпното решение.

Изненадана обаче установява, че първият ред от текста я извежда извън обичайната пасивност (успокоителните още не са се разтворили напълно) и я кара истински за пръв път в живота й да повярва във фраза популярна сред приятелите: „Нищо не е случайно.”

Защо точно този ред идва при нея точно когато умира? Какво значение носеше написаното? Под изображението свързано с компютърната игра журналистът задавал въпрос: „Къде се намира Словения?”

„Никой не знае къде е Словения,” помислила си тя. Но страната съществуваше – навсякъде около нея: планините и площадът пред очите й символизираха родината ѝ.
Той захвърля списанието; нямаше желание точно сега да коментира един свят който дори незнае за словенците: националността вече няма значение. Настъпила бе часът самочувствието ѝ трябваше постепенно върху собственото аз; осъзнаването че може окончателно da напусне света радостта преобладавала! И всичко това щеше се случи по начинa който винаги мечтала - чрез хапчета оставящи след себе си знак."