Край река Пиедра седнах и заплаках

На един остров испански мисионер се срещнал с трима жреци от ацтеките. Той ги попитал как се молят, на което единият от тях отговорил, че имат само една молитва: „Боже, в теб са трима, и ние сме трима. Смили се над нас!” Мисионерът похвалил молитвата, но добавил, че не е точно тази, която Бог чува. Той им показал католическа молитва и продължил своята мисия.

Години по-късно, когато корабът му преминал покрай същия остров при завръщането му в Испания, той видял жреците на брега и им помахал. Те започнали да вървят по водата към него и един от тях извикал за помощ да си спомнят молитвата. След като наблюдавал чудото пред себе си, мисионерът осъзнал важността на това опитване – Божият глас достига до всички независимо от формулировките.

Тази история подчертава посланието в книгата "Край река Пиедра седнах и заплаках". Често не забелязваме колко Необикновено ни обгражда; преживяваме чудеса около нас всеки ден. Но понякога сме толкова ограничени в представите си за Бога чрез определени правила и изрази, че пропускаме Неговото присъствие там където Му позволим да дойде.

Традиционните религиозни практики играят важна роля в общуването с Бога като част от общностния опит. Важно е обаче да разберем, че истинската духовност най-вече произтича от Любовта - а тя не познава правила или ограничения. Колкото повече даваме любовта си безусловно, толкова повече растем духовно.

Всички сме изпитвали моменти на страдание заради любовта - чувствайки се недооценени или несправедливо третирани. Но именно през тези трудности учим ценността на любовта във всичките ѝ форми - защото тя е основа за нашето развитие и победа над страхове.

"Край река Пиедра седнах и заплаках" разглежда необходимостта от пълното отдаване на себе си към другите персонажи Пилар и нейния спътник представляват конфликтите по пътя към самопознание; важното е преодоляването на страховете чрез ежедневната проява на Любов.

Както казва Томас Мертън: „Духовният живот означава да обичаш”. Истинската любов идва със свързването с другия човек вместо просто действия добрина спрямо него – откритие за Божия блясък у всекиго.
Нека плачът на Пилар вдъхновява стремежа ни към истинско приобщаване.
Паулу Коелю