Шифърът на древните българи

Основната концепция на книгата „Шифърът на древните българи” е, че Варненско-Дуранкулашката цивилизация (Х-ІХ хил. пр. Хр.) е сред най-древните в историята на човечеството и почти напълно унищожена от Черноморския потоп (VІ хил. пр. Хр.). Авторите аргументират, че предците на българите са част от местното население на Балканите, което е било принудено да мигрира към нови територии. Въпреки катастрофалното събитие, нашите прадеди успяват да запазят част от културното си наследство и го пренесоха в Месопотамия, където основават шумерската цивилизация. По-късно те съвместно с „морските народи” в Близкия изток създават второ Палестина - докато първата се намира по поречието на река Струма. Чрез многобройни миграции предците ни оставят следи от своята държавност и култура в страни като Египет, Индия, Китай и Сибир.

Авторите подчертават историческите връзки и общото произхода между прадедите на древните българи и множество азиатски племена, които се движат към Европа в края на І хилядолетие пр. Хр. и през І хилядолетие сл. Хр.

Цоневи – баща и дъщеря – анализират имената на различните племена наричани български от лингвистична гледна точка. Те стигат до извода, че тези народности са възприели старото название от прадедите си, преминало през вековете. За коренна основа за понятието "българи" авторите приемат древния бог Баал не като финикийска фигура, а като много по-древно черноморско божество , достигнало до източното Средиземноморие в антична Финикия . Само така може да бъде обяснено твърдението за потомци на древните българи включващи народи като башкирци , уйтури , осетинци и други .