Нация, религия, национализъм

Трагедията, която преживяват българските мюсюлмани, произтича от сблъсъка между две основни сили - българите и Османската империя, а след 1878 година - между България и Турция. Този конфликт продължава с векове: едната страна се стреми да защити своята идентичност, докато другата цели нейното унищожение. За българския народ този двубой е справедлив, тъй като той се опитва да запази своите коренни интереси срещу асимилационните действия на чужда сила.

В контекста на политиката спрямо мюсюлманското население, България проявява непоследователност и противоречивост. Напротив, Турция провежда целенасочена политика за поддържане на влиянието си върху тях, което фактически продължава процеса на асимилация дори в рамките на независима България.

Опитът за радикално решаване на проблема с българските мюсюлмани чрез възродителния процес показа недвусмислено, че една праведна идея не може да бъде наложена насилствено.

Настоящият контравъзродителен процес в страната представлява нападение от протурските и панислямските сили в България. С помощта на Турция те поставят страната пред нова национална катастрофа.

Появата и постоянното разрастване на обединени групи в българското общество срещу контравъзродителния процес са естествено явление, което съответства на националните интереси на народа ни.