В търсене на изгубеното племе

Българското племе все още не е загубено, тъй като не е успяло да се открие само. То бива разпределяно из цялата планета между хора, които искат честно да печелят прехраната си с труд и умение. Спомените им служат като шамандура, която указва местоположението на тяхната потънала Атлантида.

Не съществува непосредствена заплаха за изгубване на българското племе, защото то още не е било намерено. Нашето изпитание да станем истински народ продължава; следователно ако племето ни бъде забравено, това ще се дължи на факта, че все още не е установило своето място в света. Това означава, че написването на спомени за изгубеното българско племе ще бъде задача за някой далечен мемоарист от бъдещето. Както и да погледнем на ситуацията обаче, Атлантидата на нормалните хора – тези които дори в индустриализирания свят работят усърдно без амбиции за известност – постепенно затъва все повече. Заради тези изчезнали личности човек трябва да вземе химикалката и да запише спомените си за тях, стига обаче тя да не се превръща в алхимикалка. Много мемоаристи го правят именно така – придават златна стойност на времевия период, който всъщност представлява просто обикновена реалност.

Писмата в бутилка от корабокрушенци вероятно имат по-голям шанс да бъдат намерени отколкото нашата шамандура със спомени във водите на живота - закотвена над потъналата Атлантида на племето желаещо спокойно да изкарва хляба си с ръчния труд и интелектуални усилия. Във всяки случай тя поне сочи мястото където са загинали последните й жители.