Басни в сегашно време

Петдесет години са достатъчни, за да може човек да погледне на собствените си произведения като на нещо чуждо. Това позволява не само да се убеди, че те не притежават гениалност, но и да различи определени тенденции в изминалия литературен период, поне що се отнася до съответния жанр. Изненадващо е как с времето жанрът на баснята, който първоначално беше пренебрегван, все още успява да устои на влиянието на предубедени критици или дори недостойни практици като нас самите. Литературната практика явно отказва сама по себе си преждевременно да отхвърли баснята. Може би тя е смутена от политическата реалност, която е многократно по-агресивна от литературната и въпреки това не успя да премахне разнообразието в мненията в своята сфера. Или пък взима пример от съвременните технологии – те действително напуснаха традиционния маршрут, но вместо това предложиха бързи влакове с удобства и климатик във вагоните. Имам чувството, че баснята претърпява революционна трансформация; вече не просто проектира поведението на животните върху човешкия обществен живот, а напротив – наблюдаваме как нашите ежедневни действия се прехвърлят към представата за това как биха изглеждали те сред животинския свят. И това има значение: в време когато всичко около нас става по-малко значимо, поне сферaта на метафората остава разширена...

Марко Ганчев