10 години и двадесет дни Кн.2

Битката за Атлантика представлява най-напредничавото сражение, което се развива по време на Втората световна война. За съюзниците основен кошмар са „вълчите глутници“ под командването на Карл Дьониц, които ги принуждават да съсредоточат всичките си усилия срещу германските подводници. След 1943 година обаче новите и усъвършенствани радари на съюзниците, както и специализираните екипи за борба с подводници, променят хода на конфликта.

В този период Хитлер назначава гросадмирал Дьониц за главнокомандващ на Крийгсмарине - германския военноморски флот, което го поставя в центъра на властовата структура на Третия райх. Гьоринг, Химлер и част от висшето военно ръководство водят тайни разговори със съюзниците относно възможността за сепаративен мир, целейки да насочат всички сили към отблъскване на настъпващата Червена армия. Гросадмиралът не участва в тези задкулисни игри.

С времето битката за Атлантика става все по-загубена кауза и така е цялата война. На 30 април 1945 година във Фленсбург – последното свободно място в Германия – Дьониц получава секретно известие от Берлин: „Фюрерът ви избра като свой наследник." Това решение е съдбоносно за него: трябва или да активира операция „Регенбоген“, която предвижда самопотапянето на германския флот при капитулация, или да прекрати безсмисленото кървене.