Записки за България и руско-българските отношения

Днес, в 21-ви век, сме свидетели на ужасяващ геноцид срещу българите в Македония, извършван от една безумна сръбскокомунистическа група. Този геноцид продължава вече 66 години, като сърбите и техните поддръжници се опитват да преобразят само българите там в „етнически македонци“, следвайки указанията на Стоян Новакович. Според него, за да бъде постигната сърбизацията на българите, те първо трябва да бъдат откъснати от своя корен чрез идеологията на македонизма. Сърбия и нейните последователи през последните 66 години използват единствено книгата "За македонските работи" на Кръстьо Мисирков като основополагаеща идея за този процес.

Лично аз винаги съм вярвал, че тази книга е плод на сръбската пропагандна машина и е издадена с цел маскировка под името на Кръстьо Мисирков. Откритията от нашия екип относно оригиналния дневник на самия автор от 1913 година категорично потвърдиха моето мнение. В този дневник, написан на руски език, става ясно, че обявеният във Вардарска Македония за „Македонец № 1“ Кръстьо Мисирков сам се определя като „македонски българин“. Той дори проявява патриотизъм към България и страда за съдбата й след погрома през 1913 г.

Книгата бе представена тържествено в Скопие от проф. Зоран Тодоровски и стана известна като номер едно сред македонските публикации. Не очаквах такова развитие - именно в Скопие книгата разрушава всички сръбски митове около личността на Мисирков и осмива най-влиятелния теоретик по въпросите на македонизма – академик Блаже Ристевски.

Вследствие неудобния формат и малкия тираж книгата остана непозната сред българските читатели; затова решихме да я издадем специално адаптирана за нашия пазар. Целим целият български народ да види цинизма и варварството при опитите да представят истинския патриот Кръстьо Мисирков като основател на македонската идентичност.

Надяваме се произведението да достигне до посланиците от Русия, Холандия, Норвегия и други държави – може би така ще разберат как тяхното недомислено одобрение оказва влияние върху подкрепящото партия ОМО „Илинден“, чийто главен стремеж е унищожаването на българската общност в Пиринско.
Никола Григоров