Келтски митове. Поредица „Светът на митовете”

"Келтски митове" съдържа някои от най-известните легенди на ирландските и уелските келти. Изследователите разделят ирландските келтски митологии на три основни цикъла: Митологичен, Ълстърски и Фениански. В последната част на книгата са включени разкази от уелската колекция "Мабиногион", в която се съхраняват предания, записани през Средновековието и вдъхновени от много по-древни митове и фолклор.

От великолепно илюстрираните "Келтски митове" ще научите следното:
Келтите в Галия били високи, добре сложени с бледа кожа. Първоначално косата им била руса. Някои мъже били гладко обръснати, а други носели брада или рунтави мустаци, които използвали за цедки при пиене. Облекли се с дрехи изработени от вълна и лен, оцветяващи се с растителни пигменти. Дебелите им вълнени наметала били каретавасти и закопчавали с фибули около врата.

В книгата е описано не само морското пътешествие на ирландския лидер Бран към Острова на радостта и Острова на жените, но също така историята за Свети Брендан Мореплавателя – християнски светец живял между 486-578 г., който тръгнал на плаване със 17 монаси към Обетования остров.

Хърлингът представлява древен келтски спорт все още популярен в Ирландия; неговият произход датира назад до легендите за великия герой Кухулин. Играе се между два отбора по 15 души всеки, като участниците използват хърли – дървена щека с широк край – за удряне на кожена топка във вратичката или над страничните греди.

През VI век в Западна Шотландия ирландецът борили земята си срещу южните кельти и северните пикти - един от най-загадъчните древни народности; терминът "пикти" идва от латинската дума означаваща „изрисувани”, вероятно свързана с тяхната практика да боядисват телата си.

Келтските жреци друиди извършвали човешки жертвоприношения; през 1984 година близо до Манчестър било открито тяло на мъж със следи от ритуално посичане. По време на битките войниците отсичали главите на противниците си вярвайки, че душата обитава именно там; след това ги поставяли върху стените вкъщи или консервирали значимите глави с масло в специален контейнер.

Един уелсйски мит споменава ранен образец за крал Артур — ученые спорят дали той е бил действително историческа фигура; възможно е да е бил британский или уелсий пръв сред водачитьте против англосаксонците.

Съвременният уесйиски език произхожда от староклеткия вариант, а традицията по писането както поезия така прозаику остава жива благодарение ежегодния Национален фестивал „Айстедвод”. Церемонията продължава да бъде водена от върховен друид дори днес.

Авторът Джеймс Харпър завладява читателя чрез “Келтски митове”; той e възпитаник нa Университета Кеймбридж (Англия) c голям интерес към митологията ,историята i религияta . Между многобройнитe му произведения можем да намерим: “Атлас nа легендарни места”, “Кръстоносни походи”,”Чудесата нa Иисус”,“Библейcki атлас нa Колиджвил” ит.д.; живеещият вместо артефакти oбкръжението предлага атмосфера характерна зa келтийските истории."