Поезия / Ерберто Елдер

Желая си момиче с мистериозна арфа и огнен храст. Ние двамата ще омагьосаме нощта. Дайте ми един свеж лист, една девойка. Ще целувам раменете й и ще се наслаждавам на усмивката ѝ. Тя е почти нереална, но притежава магнетизма на своите гърди и сладострастната печал в устните си. Ще прегръщам изящното ѝ тяло и ще пея дълго време. Жена, с която мога да споделя радости и страдания.

Когато навън се разкрива тайнството на нощта и птицата издаде пронизителен звук, а хлябът набъбне от влагата на морето - тогава тялото ѝ ще запламти пред моите жадни очи. Тя ще бъде за мен символ на горест, обсебена от дълбините на мислите ми и безкрайната радост без задръжки. Тялото ѝ ще трепти само за мен върху нежна завивка, оцветена в нюанси от водорасли и морска пяна.