Инструментален анализ

През последните десетилетия аналитичната химия е преминала през значителни трансформации, които могат да бъдат разгледани в две основни направления. Първо, физичните (инструменталните) методи на анализ навлизат масово в практиката. Тези техники подобряват важни характеристики на анализа като възпроизводимост, точност и селективност, увеличават бързината и ефективността на процесите, намаляват разходите и позволяват автоматизацията на анализите. Второ, използването на математически подходи за планиране на експериментите и обработка на резултатите позволява оценка на тяхната достоверност и значимост, както и извличане на допълнителна информация от аналитичните данни.

С оглед тези съществени промени се променят начина и формата на преподаването по този ключов предмет в химическото образование. Целта при превода на настоящия учебник е да подпомогне усилията за усъвършенстване образованието относно модерните инструментални методи и тяхното приложение в аналитичната практика у нас.

В България лабораторни занятия по някои физични методи от областта започват да се провеждат още в края на 20-те години в Софийския университет; обаче курсът по дисциплината е въведен едва началото на 50-те години. През 1954 г. излиза „Ръководство за упражнения по физични методи", а през 1965 г.—„Учебник" от Хр. Шейтанов и Н. Йорданов, които водят курса съответно във Политехниката и Университета. Впоследствие са публикувани множество други учебници, пособия и книги с фокус върху различни аспекти или методики от дисциплината.

Днешното значение på тази дисциплина в обучението and практиката na аналитична химия подчертава необходимостta ot наличността na актуална литература у нас , която da pokrие разнообразие oт инструментални метoди—както теоретично основание така i практически приложения(апаратура,, типови обекти,, специфички ограничения).