Функционална диагностика

Интересът към начина, по който организмът се адаптира на въздействията от околната среда, остава много значим. Множество фактори в тази среда предизвикват серия от физиологични реакции, които могат да бъдат описани като „общ адаптационен синдром" (Sеlуе, 1952), с определена структура и закономерност. Затова множество съвременни изследователи се фокусират върху анализа на промените в хомеостазата под влиянието на различни дългосрочни или често повтарящи се стресови ситуации.

Доказано е, че правилно дозираното физическо натоварване до ниво на стрес има положителен ефект основно върху регулиращите системи в организма и увеличава неговите способности за адаптация – това състояние е известно като „еустрес". Обаче продължителните и интензивни натоварвания могат да нарушат процеса на адаптация и да доведат до дисстрес, което може да провокира появата на различни патологични състояния (Николов, Судаков, 1985).

Съществуват множество литературни източници, обобщаващи проучвания относно влиянието на физическата активност и нейното значение за профилактика и рехабилитация при редица заболявания. Разработени са тестове за оценка степента на приспособимост на организма към физически усилия. Често резултатите от тези тестове се съсредоточават главно върху показателите за работа на сърдечно-съдовата система и дихателната система. Въпреки това все още не получават достатъчно внимание показатели свързани с функционирането на важната регулаторна система - вегетативната нервна система. Литературните източници практически не съдържат изследвания, които подробно представят конкретните изменения във вегетативната нервна система (както симпатикус така и вагус) вследствие системна практика с физически упражнения при деца с умствено забавяне.