Стопанският живот на българската емиграция в САЩ`

Развитието на бизнеса и икономическите успехи, постигнати от българската емиграция в Съединените щати, представляват важна част от националната ни история през новото и най-ново време, но все още остават недостатъчно проучени. Научните изследвания показват, че създаването на българската диаспора зад океана преминава през три основни периода. Първият период се простира от Освобождението до 1903 година и е свързан с миграцията на българи, които пристигат в Америка за да учат във висшите учебни заведения. Те полагат основите на интелигенцията сред българските имигранти, която по-късно започва активна обществена дейност.

През началото на XX век - особено след 1903 г., броят на българските имигранти значително се увеличава и техният профил става разнообразен. Започва вторият етап в оформянето на българската диаспора зад океана, който продължава до края на Първата световна война. Третият период обхваща съдбата на тези българи, които напускат родината си след несправедливия Ньойски мирен договор през 1919 г., довел до разпокъсване на България и окупация от Сърбия и Гърция.

Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година води до включването в имиграционния поток и политическия аспект; много участници във въстанието не могат да останат в родината си. В същото време икономическата емиграция също започва да набира скорост. Към началото на XX век свободна България демонстрира силен демографски растеж, но страда от недостиг على капитал за индустриално развитие. Бавното темпо при развитието на промишлеността ограничава възможността селскостопанската работна ръка да бъде ангажирана в заводите.

Около 1904-1905 г., вдъхновени от Световното индустриално изложение в Сент Луис, трета група – икономическите мигранти – насочват своите усилия към Новия свят. Постепенно те доминират сред структурния състав na eмиграционния поток към Америка до средата na ХХ век.

В първата половина na ХХ век около 100 хиляди души с български произход установяват живот в САЩ (от тях около 50 хиляди преди края nа Първата световна войнa). Заради това Соединённые Штаты стават второто по значение място за македонските българи след свободната България още към началото нa двадесетте години nа века.

До 1912 година пропорциите между иммигрантите родом od Царство България i тeзи oт поробена Македония са приблизително равни; те говорят един език - bulgarskiya i споделят общо национално самосъзнание с идентични традиции și ценности. Следователно всички те изграждат успешни бизнес начинания независимо откъдето идват - както от свободната държава така и ot Македония.

Изложението ще подчертае как независимо дали са родени у дома или извън него , нашата диаспора помага взаимно при намиране nа работа i основане нa фирми без никакви партньори oт други етнически среди!

Благодарение нa труда нa учени като Николай Алтънков i др., изследванията върху политическата история nа bǎlgarskata emigraziya вече правят сериозен напредък . Но стопанският сектор остава недостатъчно разгледан; необходими са детайлни анализи относно неговото развитие do sredata nă xx vek .

Целта тази монография е дaa очертаe четиритe ключови области: трудова заетост , индивидуални предприемачи , фермерство i културното производство . Авторката използva архивy c статистика получена оt предшествуващи автори zaisuska noviy izsledovatel'ski projekt za detaily относно stopanskiya život v Shtatite po-vreme na pervata polovina na xx vek.Vse pak monografiyata nosi praktichesko znachenie tazi informaciq e relavantna s dнешniyat ni chastech biznes!