Престъпният човек според класификацията на на Чезаре Ломброзо

Можем ли да идентифицираме престъпника единствено по физически признаци, преди той да е извършил престъпление? И възможно ли е престъпността да бъде лекувана като всяка друга болест? Тези въпроси са в центъра на изследването, представено в тази книга.

Чезаре Ломброзо (1835-1909) е лекар и психиатър, който основава италианската Школа по позитивна криминология и затова го наричат „баща на криминологията“. Той разработва теоретичните и практически основи на криминалната антропология. Роден във Верона, учил е в Падуа, Виена, Париж и Торино. Работил е като военен медик (1859), ръководител на психиатрична клиника (1871), преподавател по съдебна медицина (1878) и професор по психиатрия (1896) и криминална антропология (1906).

Ломброзо изгражда своята теория за патологичното начало на престъпността върху убеждението, че съществуват специфични физически и психологически черти, които позволяват разграничаването между т.нар. "родени" престъпници и нормални индивиди. Според него тези характеристики произлизат от генетично унаследени атавистични белези и инстинкти, както и от латентни заболявания, видими още от ранно детство. Заради това той счита „социалната среда“ – която неговите противници виждат като ключов фактор – само за стимулатор или бариера пред проявлението на присъщите наклонности към престъпност у човека.