Три погледа към Съединението от 1885 г.

Берлинският договор поставя основите на т.нар. „Общонароден въпрос“, който всъщност представлява стремежа за обединение на всички части от българската нация в единна държава, покриваща териториите определени с договора от Сан Стефано или поне екзархийските граници. Лидерите на различни нива – национални и регионални, религиозни ръководители, революционери и стари чорбаджии – осъзнават внезапно, че новата свобода поражда нови предизвикателства. Българите се оказват разделени в пет различни политически, религиозни, езикови и културни контексти, а върху тяхното национално единство вече лежат не само духовните бариери.

Въпросите относно бъдещето на нацията са сложни: как да реагират към мирните споразумения и какви практически действия могат да предприемат? Те знаят, че значителните исторически промени се случват рядко - веднъж на поколение.

Националните водачи формулират две ключови задачи по отношение на националния проблем – първата е свързана с обединението между двете страни на Балканите; това предполага интеграция между самоуправляващите се области. Затова започват усилия за създаване на сходна административна структура в Пловдив и София. Втората задача касае Македония; митрополит Мелетий Софийски предлага план до митрополит Натанаил Охридски за действие поне за следващо поколение: той смята да насочи усилията към просветлението в Македония чрез разширяване правото там, укрепване църковната власт и възстановяване Екзархията. След това трябва да бъдат открити училища и разпространени произведения. Той подчертава важността да бъдат използвани наличните средства точно за тези цели, иначе загубата над Македония ще стане неизменима.

На 14 март 1879 г., Конституцията все още не е подписана официално и няма избран български княз; изпълнителната власт остава чуждестранна – но планът вече е готов и практически приет.

Само седем години след раздробяването по силата на Берлинския договор българският народ успява да отхвърли част от клаузите му и обединява двете автономии. България излиза от кризисната ситуация с почти удвоена територия и население, което я утвърдило сред другите балкански държави със засилено самочувствие; така тя може успешно да продължи напред с решенията по важните си въпроси. Съединението несъмнено остава най-значимият дипломатически и военен успех след Освобождението.