Хипократовият корпус и медицинските модели

Основната задача на монографията е да запознае българския читател с теоретичните медицински и философски концепции, които се откриват в някои от най-значимите текстове на Хипократовия корпус (Corpus Hippocraticum) – сборник от над 60 медицински произведения от V–IV век пр.н.е., събрани през периода на Елинизма от учени в Александрийската библиотека. Смята се, че част от тях са написани лично от Хипократ (460–370/7 г. пр.н.е.), а други - от негови съвременници и последователи.

Изследването на гръцките и римските източници относно развитието на европейската медицина играе ключова роля за разбирането на медицинската епистемология и основополагащите идеи в нейната история. Осведомеността относно възгледите на древногръцките философи и лекари улеснява анализа на основите на философията по отношение на медицината.

Работата поставя темата в по-широк контекст: първата глава предоставя информация за произхода на медицината в Древна Месопотамия, Египет и Древна Гърция, като подчертава връзката между ранните гръцки медицински идеи и философските размисли на натурфилософите, както и мислителите Сократ, Платон и Аристотел. Втората глава е фокусирана върху Хипократ и неговото наследство – представят се две значими биографии за него, преведени от латински език, а също така се обсъждат новаторските изследвания по темата. Във втория раздел е направен анализ на медицинските теории присъстващи в най-превежданите трактати от корпуса; авторът предлага свои преводи от старогръцки език с оригинални цитати за удобство при изучаването им. Разглеждат се важни концепции свързани с диагнозата, прогнозата, лечението и профилактиката.

Монографията „Хипократовият корпус и медицинските модели“ черпи информация както от многобройни цитати, така и от актуалните научни изследвания в областта.