Хартия с воден знак

Не го интересуваше какъв вид перо използва, изобщо не му пукаше за „знаменцето“ – важното бе върхът и стволът да са оформени под правилен ъгъл, така че да могат ясно да пишат буквите.

Какви ти горди албатроси, които са се нагледали на морските вълни и скалите, облени в пяна! Какви тетреви с надменност от древните гори, забравили произхода си като част от кокошата фамилия! А пък дворцовите пауни? Те съвсем се възгордяли и прехвалили, разширявайки дистанцията между себе си и обикновените кокошки; техните внушителни опашки само затрудняват гледката на писателя, който постоянно трябва да ги отблъсква.

В крайна сметка, той можеше дори да напише с перо от градски гълъб – мрънкалник, който преди малко е бродил из калта сред минувачите по площада или около боклуците на току-що почистена риба. Без да осъзнава колко високо може да стигне единствено с това свое перо за писане - много повече отколкото би могъл някога с крилете и цялото си тяло.