Пет кървави изповеди. Българи от Пиринска Македония в капана на югославската УДБА

След преврата на 9 септември 1944 година, българите в Пиринска Македония са изправени пред двойна заплаха – тези, които не подкрепят комунистическия режим, стават жертва на сурови репресии. Започва и насилственото македонизиране на населението, което цели да замени българската идентичност с „македонска“. Много млади хора изпадат в безизходица относно бъдещето си и се чувстват обречени… По-смелите от тях търсят спасение чрез емиграция – някои преминават нелегално границата с Гърция, рискувайки живота си, докато други избират по-лесния маршрут през Югославия с надежда за живот на Запад.

Емигрантите, опитали късмета си в Титовата "земя", често преживяват истински ад – мнозина са връщани обратно в България от УДБА като диверсанти или агитатори за присъединяване на Пиринска Македония към Югославия. Онези, които не приемат правилата на „демократичния“ югокомунизъм и искат да се отправят към Запада, попълват затворите и концлагерите, където са подложени на тежки инквизиции и унижения; много от тях губят живота си…

През 1956 г., под натиска на ООН всички политически емигранти в Югославия – българи, унгарци, чехи и албанци – са преместени в лагер близо до гр. Капуа в Италия. Иван Михайлов, лидерът на ВМРО вече живее постоянно в Рим и следи внимателно миграционните процеси. Той изпраща своя довереник Асен Аврамов да се срещне с новопристигналите емигранти с цел да избере най-подходящите за бъдеща работа сред общността. След всяка среща Асен Аврамов пише подробни отчети; част от тях напомнят стенографски записи със силни разкази за страданията и житейските истории на тези мъченици.

Тези ценни свидетелства остават съхранени в архива на Иван Михайлов в Рим. Г-жа Вида Боева - Попова , която е личен асистент на лидера във ВМРО повече от тридесет години предоставя написаното от Асен Аврамов за публикуване.