Отрицателното богословие и богопознанието у Майстер Екхарт

Владимир Лоски (1903-1958) е един от най-забележителните богослови на двадесетия век. Той е син на известния философ Николай Лоски, а семейството му е принудително изселено от Съветска Русия през 1922 година. Завършва образованието си в Париж и остава там до края на живота си. Преподава догматическо богословие и църковна история в института „Св. Дионисий“ към Сорбоната, като се отличава със своето дълбоко познание на източното светоотеческо наследство. Няколко негови произведения са преведени на български: „Мистическото богословие на Източната църква; Догматическо богословие" (1993), „Очерк върху мистическото богословие на Източната църква" (2005) и „Боговидение" (2010). Дисертацията му "Отрицателното богословие и богопознанието у Майстер Екхарт" остана незавършена поради внезапната смърт на автора.

Лоски се стремеше да разясни отказа, с който Екхарт реагира срещу всякакви опити за ограничаване на божественото в конкретни понятия; затова той очаквал от нас същата скромност, която самият той проявяваше толкова естествено. Очаквал е да приемем окончателното незнание като истинско знание... Несъмнено тази форма на аскеза най-добре изразява онова, което в душата му резонира с призива към душата на Майстер Екхарт. Тайно сродство го привело при тюрингския доктор – не непременно за одобрение, но поне за да го подкрепи с духовна симпатия, пред която доктрините разкриват своите тайни.

Етиен Жилсон