Българска старина Кн.I

Уважаеми читателю,

Г. С. Раковски за пръв път публикува списанието БЪЛГАРСКА СТАРИНА в печатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през юли 1865 година. То е предназначено да представя научни изследвания, без да се намесва в политиката или да насочва публикации срещу конкретни личности.
В първия том на това списание са включени основополагающи изследвания по старата българска история, сред които:
1. Основите на най-ранната българска литература.
2. Българското старо народно вероизповедание.
3. Древността на българския език.
4. Предимствата на българския език спрямо старогръцкия и истинската същност на гръцкия език.
5. Кимерийците.

Настоящото издание представлява първото пълно възстановяване на тази книга след 155 години от нейното оригинално публикуване.
Интересното при Раковски е, че го познаваме като активен инициатор за подготовката на народа ни за масово въстание с цел освобождение от турско подтисничество, особено след провала на легията да пренесе борбата в България; той е известен и като писател, но малцина осъзнават, че той е блестящ учен със значителни познания по множество езици от Османската империя, както и старогръцки и латински. В Марсилия изучава наскоро разчетения санскрит и зенд с помощта на френските научни трудове.

Неговите задълбочени знания по граматика и богатството на диалектите в българския език му позволяват да направи важно откритие относно родството между българския език и санскритския/зендските езици, неговата древност в Европа и влиянието му върху гръцкия.
Доброто разбиране за нашия фолклор води до сравнения между народните песни за галското нашествие у нас с историческите данни от стари автори – доказвайки така наличието на действителни спомени у народа ни за събития от III век преди Христа.

Чрез съпоставяне между сведения от стари авторитети и национални традиции стига до извода, че кимерийците всъщност принадлежат към българската етническа група - тези важни заключения остават валидни дори днес.

Раковски прави своите открития при много трудности в личния си живот: затворнически присъди, преследвания και участие във войнствени кампании през време когато народът търпи тежко робство , а освен това се сблъсква с усилията пан-гърчизма да унищожи идентичността му.

Лексиконът му внимателно избран обосновава резултатите от неговите проучвания; например отказва термина "история" произхождаща от стара самскритска дума предпочитайки термина повестност; аналогично постъпва със „мъдрословие“, вместо философия; любословие вместо литература; баснословие вместо легенди...

Задавал съм си въпроса защо книгата не бе преиздавана периодa 1944–1990 г., предвид несъмнеността около мястото й сред великите фигури вдълго времe? Вероятната причина може би e противоположността между идеите нa Раковси против панславизма доминираща тогавашната литературна сцена или парадоксалният факт свързан със схванатиeто nачина рoдова общност мeжду bulgari i aryci ot Hindsitan pèz oт властиtа na германските nacional-socialisti което звучи абсурдно! Но настоящият контекст позволяva свободнo наслаждение c огромните знания логика a таen стил нa този забележит Българин!

С надежда вярвам скъп читателю ще добавиш ценно нововедение към твоят исторически архив!

1 юни 2020