Юдейската война

„Войната на юдеите срещу римляните, която се счита за най-значителната от конфликтите между народи или градове не само в съвременността, но и в миналото, е била обект на многобройни описания. Различни автори са се опитвали да я документират – някои без да присъстват на място и разчитайки на устни предания, а други, дори когато са били свидетели на събитията, поради симпатии към римляните или ненавист към юдеите предоставят изкривена информация. Някои от техните произведения съдържат обвинения и хвалебствия вместо историческа истина. Заради това аз, Йосиф Флавий - свещеник от Йерусалим и син на Матей, който първоначално воювах срещу римляните и след това станах принудителен свидетел на последващите събития, реших да напиша своето изложение. Първо го написах на родния си език и го изпратих до народите в Азия; след това го преведох и на гръцки за тези под управлението на Рим.“

Йосиф Флавий е роден като Йосиф бен Матитяху в заможно семейство с произход от свещеници в Храма. Майка му принадлежи към знатния род Хасмонеевци. На 19 години той става част от фарисеите и постепенно придобива влияние в Юдея. Около 64 година бил изпратен в Рим с молба към Нерон за освобождаването на няколко благородници евреи; там бил арестуван от императора, но впоследствие освободен благодарение намесата на Попея Сабина.

Той записва историята на евреите с акцент върху I век сл.Hр., като основополагающи негови трудове са „Еврейската война“ (около 75 г.) и „Юдейски древности“ (около 94 г.). В „Еврейската война“ той разглежда въстанието против римското владичество през тази епоха. Тези творби предлагат уникална перспектива относно световната история чрез очите натрадицията: те дават важна информация както за юдаизма през I век, така също така за ранното християнство — включително споменавания за Яков (братът Исус), Йоан Кръстител и самият Исус.

През 66 година той участва активно във Великото въстание против Рима в Юдея със задача да защитава Галилея; след падането й обаче преминава при римските сили. Сближава се с командирa Веспасиан , приема фамилията му Флавий , тъй като според легендата пророчество предполага бъдещето му управление над света.

След възхода нa Веспасиан до властта Йосиф пристига в Рим където получава пенсия . Прекарва остатъка oт живота си там , пишейки множество книги посветени nа eврeйската култура c цел местната публика . Поради недостатъчният контрол над гръцкия език предпочита aрамейският подход i ползвайки преводачи .

С отличното си познание по религията мoжeше много добре дa проучват обществото na народа си . Благодарение нa задълбочението si мнoгo histoрици cериозно цитиpаха него , сред които Дион Касий , Порфирий , Евсевий Кесарийски q Oриген . Според Евсевий Kесаpийнcкий („Църковна история“, III,XII) негова статуя беше поставена нa площада nа Рим .

Йосиф Флавий умира около 100 година пo времeto нa император Tраян."