Анатомия на човешката деструктивност

В началото на работата си по тази книга преди повече от шест години, аз подцених предизвикателствата, с които ще се сблъскам. Бързо осъзнах, че не мога да пиша задоволително за човешката деструктивност, ако остана единствено в рамките на психоанализата - основната ми сфера на експертиза. Въпреки че изследването имаше главно психоаналитичен характер, усетих необходимостта да придобия минимални познания и в други области като неврофизиологията, зоопсихологията, палеонтологията и антропологията. Това щеше да ми помогне да избегна твърде ограничена перспектива и несигурност относно основния критерий. Трябваше да мога да сверявам своите заключения с ключови данни от тези дисциплини, за да съм сигурен, че хипотезите ми са съвместими с тях и евентуално ги потвърдят.

Тъй като не съществуваше труд, който обобщава или интегрира информация за агресия в тези области или поне представя такава информация в конкретни контексти, реших самостоятелно да опитам това. Смятах, че такъв подход може да бъде полезен за моите читатели – те биха могли да споделят общия поглед върху проблема с деструктивността вместо просто да разчитат на мнения от една специфична дисциплина. Разбира се, знаех добре колко много капани има при подобна инициатива. Нямаше как напълно да овладея всички необходими знания във всяка от областите; особено там където започвах без достатъчни умения: неврологията. Успях донякъде чрез личните си проучвания и помощта на няколко невролози – те ме насочиха и отговориха на многобройните ми въпроси; някои даже прочетоха части от ръкописа.
Ерих Фром