Не пожелахте да чуете. Защо се случи точно това

Можеше ли да се предотврати катастрофата – независимо дали е политическа, икономическа, образователна или здравна?

В историята подобни въпроси са табу. Събитията се случват и не могат да бъдат променени. Въпреки това, истината е по-различна: историята обикновено се оформя от интелектуалците на победителите, които стоят далеч от времето на събитията и живите свидетели, а следващите поколения често проявяват апатично безразличие към миналото. Резултатът е манипулативни стереотипи, които утвърдиха версия на историята в полза на управляващите.

„Революциите“ винаги са дело на влиятелните фигури в обществото. Основните печеливши от настоящото социално положение имат интерес към промяната му, предвиждайки края му. Именно те ще установят нов ред, при който ще заемат привилегировани позиции.

Един от парадоксите в нашата недавна история е свързан с прехода през 80-те години след социалистическия период; тогава възникнали две основни групировки – новосъздадената маса „граждани“, която дължи статута си на социалистическата система и номенклатурната елита с мотивация и ресурси да разруши тази система. Процесът протече по известния принцип: как да променим всичко така, че всъщност нищо да не се промени. Отново „масите“ останаха пасивни участници в обществения процес вместо активни субекти - водени към поредното обещано бъдеще. Тогава настъпила тайнствена „контрареволюция“ сред номенклатурата: комунистите започнали да демонтират самия комунизъм в борба със собственото си наследство. Обществото било приканвано активно да участва в спектакъла с цел изграждане на нов обществен строй – синтез между социалните достижения от развития социализъм (без самия него) и модерния модел с акценти върху свободата на словото, изобилието от стоки и плурализма.

Как можеш да избягаш от участие?