Смъртта на Нерон

Сборникът „Смъртта на Нерон“ разкрива писателя в нова светлина – като виртуоз в жанровете на новелата и краткия разказ. С класическа прецизност, почти без използване на диалози и дълбоки психологически описания, той създава завършени произведения, които предизвикват емоции не с изобилие от чувства, а чрез разбиране на скритите механизми зад социалните и политическите отношения.

В ранните си творби като „Полет на рекордна височина“ (1929) и „Експедиция до полюса“ (1928), авторът поставя важен за съвременния живот мотив: сблъсъкът между човека на науката и техниката с природата и тайнствата на битието. Друга ключова тема за Фойхтвангер е връзката между художника и реалността. Висящият тон в разказа „След сезона“ (1936) показва последните дни от живота на един модерен творец, заключен в своята крехка "кула от слонова кост". Неочакваното му привличане към обикновена, но жизнена млада жена го изправя пред сложността на съществуването. Тематичният цикъл в сборника завършва с новелата „Одисей и свинете“ (1947), където писателят представя митичния Одисей - богоравния страдалец - като “модерен човек”, който вече познава "досадата от цивилизацията".