Сън и екзистенция

В текста си „Сън и екзистенция“ Лудвиг Бинсвангер поставя основите на екзистенциалната психоанализа. Той е швейцарски психиатър с дълбоки корени, приятел на Фройд и последовател на Хайдегер. С този забележителен труд той създава направление, което в наши дни привлича все по-голям интерес от страна на тези, които се стремят да историзират и контекстуализират размислите за човека и неговата работа.

„Въведението“ на Мишел Фуко към творбата на Бинсвангер представлява първия значим теоретичен текст от автора, утвърдил се като един от най-влиятелните провокатори в съвременното мислене. То подчертава см courageous , че индивидуалността трябва да разширява границите на собствената си свобода чрез размисъл. В него Фуко очертава пътя към антропологията на въображението чрез изучаване на съня като необходима предпоставка за това изследване; той противопоставя въображение и въображаемо с цел да достигне до моментa, който конституира смисъла и субекта – момента на абсолютната свобода.

Тази книга обединява двата текста с убеждението, че техните прозрения ще бъдат полезни не само за психолози, психиатри, терапевти или философи, но също така за антрополози, социолози със рефлексивна насоченост, културни теоретици, историци и литературоведи. Най-вече обаче тя ще бъде ценна за онези читатели, които търсят дълбочина в своето „аз“, както и за любителите на красивото слово - текстове които заличават границата между теорията и фикцията и придават нови измерения на човешкото битие.