Българското крушение 1913

Войните през този период рядко приключваха без ясни победители и губещи. Нито една армия не беше защитена от поражение в решаващата битка, но имаше загубени войни, които бяха равносилни на национални трагедии. Летният сезон на фаталната 13-а година се оказа ключов момент в съвременната история на българския народ. Да определиш съдбата на народа по време на тъмния час между 16 и 17 юни или в рамките на годината, изпълнен с гняв и нетърпение, вярвайки в триумфа на справедливостта, означаваше да носиш огромна отговорност пред минали и бъдещи поколения. Някои заради удобството започнаха да използват термина „престъпно безумие“ от публицистиката и го включиха в политическия лексикон; обаче безумците не могат да бъдат държани отговорни за действията си – те не извършват престъпления и не подлежат на наказание. Това би опростило сложността и многопластовостта на ситуацията. Политическите емоции могат да заблудят и дори замъглят разума при управлението, но те също следват своите труднопонятни закони.

Втората балканска (Междусъюзническата) война беше изключително кървава и напрегната; макар че продължи кратко във времево измерение, тя бе наситена със значими събития исторически. Достатъчно е само да споменем факта, че за един месец загинаха 20 606 български военнослужещи - войници, подофицери и офицери - а ранените достигнаха до 50 303 души. Жертвите сред цивилното население са още по-високи. България понесе жестоки удари отвсякъде και я нарекоха „непоправима агресорка“.