Дипломатическа история на Освобождението на България (неиздаван ръкопис)

Книгата „Дипломатическа история на Освобождението на България“, която читателите ще могат да разгледат в скоро време, представлява нова сензация, досега неизвестна и съхранявана в личния архив на Симеон Радев. Тя е вторият том от започнатата поредица с непубликувани ръкописи от издателство „Неиздавани ръкописи“. Първият том включваше две неиздадени книги от основополагаещото произведение на С. Радев „Строителите на съвременна България“ – „Произходът на съвременна България“ и „Руско-българският конфликт и дипломацията (1886-1887 г.)“.

В новия том известният български дипломат проявява уменията си като историк по въпросите на дипломацията. С многогодишния си опит, той се впуска в изследването на дипломатическите конфликти около Източния въпрос, със специален акцент върху дипломатическата история свързана с освобождението на България. Работата му по този труд продължава цели двадесет години, а неговата изворова база са хилядите документи, които сам открива в архиви и библиотеки във Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Вашингтон, Санкт Петербург, Москва, Брюксел и Букурещ; много от тези материали все още не са достъпни за българските изследователи.

Книгата предлага блестящ преглед върху историята на Източния въпрос и първи поглед към балканските народи през периода изпълнен с войни и революции - всичко това обогатено с тайни и явни дипломатически действия срещу фона на културното възраждане у нас. Историята между балканските народи е тясно свързана помежду им; множество страници са посветени както на двете дунавски княжества Влашко и Молдова , така и освободителните движения в Гърция или подписването на Одринския мир. Всички тези аспекти подчертават връзката им с нашето минало.

С. Радев разказва за сблъсъците между Русия и другите велики сили относно българския въпрос; много от темите изглеждат актуални даже днес. Неповторими остават редовете му относно ентусиазма сред българското население след Освобождението. В своето изложение той представя влиятелни дипломати като граф Клеменс фон Метерних, граф Гюла Андраши или канцлер Ото фон Бисмарк наред със султан Абдул Азис , руските императори Никола II Александрович , немалък интерес предизвикват австрийският император Франц Йосиф , германският кайзер Вилхелм III до френския Наполеон III .