Христовата жертва, евхаристията и църквата. Студии върху библейските основания

След като възкръсна, се възнесе и упокои „посред Престола” на Бога Отца човешката природа, която веднъж за винаги прие, Христос ни предоставя крайното и истинско есхатологично утешение. Той я възцарява и така: именно това царство, което е „отдясно на Отца”, ни дава чрез Евхаристията, позволявайки ни да осъзнаем, че както Той пребивава в Отца, така и ние сме свързани с Него – Той е в нас (Йоан 14:20), а нашето естество вече почива горе в Христа. В заключение можем да подчертаем в еклезиологията как Христос по време на Последната вечеря завеща Царството си (вж. Лук. 29:30). Когато се събираме „в църква“, когато участваме в благодарственото „евхаристийно“ събрание от Сионската горница, ние всъщност сме част от Царството; обединени сме в “есхатона” и като Църква ставаме негови жители.

Наистина този есхатон или „Царство“, към което се стремим като общност, е все още "бъдещо", тъй като настоящата реалност на "този век" едва сега започва да приема своите участници и проявлението му може да бъде разбрано само отвъд (или след) този свят. В същото време обаче това “бъдеще” Царство откри врати тук още от деня на Петдесетница – момента когато дванадесетте апостоли бяха поканени при първата Евхаристия. Така че от самото начало Църквата представлява общество, носещо “бъдещото” Царство в своето настояще - фактът който изглежда най-парадоксален при разглеждането на историята.