Разорението на тракийските българи през 1913 г.

Академик Любомир Милетич дълбоко съпреживява трагедията, която засяга българското население в Източна и Западна (Беломорска) Тракия през 1913 година. Той предприема три пътувания до териториите, присъединени към България с Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., който сложи край на Междусъюзническата война. Пътуванията му се осъществяват през зимата на 1913 и пролетта на 1914 г., като по време на тях той среща стотици българи, принудени да напуснат родните си места в Одринско и Беломорска Тракия и да се установят в България при много трудни условия.

Милетич предприема тези пътешествия по собствена инициатива, движен от искрено съчувствие към жертвите на жестокостите, извършени от турските войски и башибозушките групи спрямо тракийското население. С фотоапарата си той не само документира безобразията, но успява да събере значителен снимков материал, част от който е включен в неговата работа.

В своя публикация академик Милетич цитира или предава разкази на хората, които е срещал. Към всичко чуто и видяно той подхожда критично с цел да провери истинността му. По този начин неговият разказ придобива достоверност и може да служи като един от основните източници за изучаване на събитията в Одринско и Беломорска Тракия през лятото на 1913 година.