Любителят на стихове

Стихотворението притежава определена времева рамка, в която аз, като читател, усвоявам предварително установената структура. Внасям своя дъх и гласа си; или поне тяхната сила, която се съчетава с тишината.

Отдавам се на един магнетичен порив на ума: да чета; да живея в света, който думите ми откриват. Те идват под формата на текст; звучността им е хармонична. Динамиката им следва внимателно обмислени принципи и те ще се разлият в мелодии като чисти и великолепни комбинации. В тях са вложени даже моите изненади, които остават скрити напред във времето и са част от ритмичния поток.

из „Любителят на стихове“