Българското общество (1878–1939). Том 2. Население. Общество. Култура

„Българското общество“ представлява изследване в два тома, което разглежда проблемите на българската общност от периода след Освобождението до Втората световна война. Следвайки немската традиция за „история на обществото“ или „структурна история“, трудът претендира да бъде всеобхватен и обхваща теми от демография до култура. Вместо типичната хронология на събития, той предлага по-скоро структурно и проблематично представяне, акцентирайки върху институции, дискусии и практики. Основни теми са модернизацията с нейните негативни аспекти и изграждането на националната идентичност.

Вторият том е разделен на няколко секции. Първата част е разнообразна и освен демографските данни включва здравеопазването, обществената хигиена, урбанизацията и градския живот, както и различните видове комуникации – всички те в процес на развитие. Втората секция се фокусира върху социалната структура като цяло с акцент върху класите и слоевете в обществото; след това се анализират отделните социални класи със свързаните им въпроси, идеологии и движения: селяните с техния „селски въпрос“ и земеделска идеология; работниците със синдикални инициативи; жените с „женския въпрос“; както и социални предизвикателства като проституцията и престъпността. Отделно се обсъждат законодателството по социалните въпроси и политиката в тази област: трудови закони, осигурителни системи, пенсии И помощ за нуждаещи се. Третата част е посветена на културния сектор — образованието с учителските професии, културните институции та интелектуалците , Българската църква , литературата , периодичният печат (включително цензура) а също така гражданските организации . Изследването е резултат от многогодишен труд върху значителен обем материал.