Какъвто трябваше да бъда

Георги Лозанов често обсъжда медийните теми, било то пред студентите си или в контекста на самите медии. В най-добрия случай той прибира папийонката и се отдава на размишления за фотография, изобразително изкуство и литература. Но съществува и друг аспект от неговото творчество, който е трудно да бъде уловен – това е личният му глас, където добрият вкус налага сдържаност и деликатност.

В тази книга известният медиен специалист нежно споделя своите лични преживявания: детството си, семейството, мечтите и маниите си, както и теми като лудостта, любовта и секса. Неговият стил варира между изповеди, самоанализи и проза с еротичен подтекст. Интересното е, че текстът идва от човек, който не може да произнесе "по-мръсна" дума от дупе.