Очертания на мълчанието: Историческа социология на колективната памет

Тази книга разглежда времето след 1989 година, паметта, разказите и мълчанията. Мълчанието представлява истории, които не могат да бъдат разказани, както и преживявания, които се забравят. „Но забравата не е просто противоположност на спомена; тя е съдбата на един разказ, който не може да бъде запомнен." Как точно протича тази „съдба"?

В отговор на този въпрос са представени начините, по които опитът става част от общественото пространство - институциите, създаващи „рамките за памет", режимите на публичност и променящите се връзки между „местата на памет" и „местата на надежда". Основното понятие в различните части на книгата (както теоретични, така и емпирични) е публичното пространство в историята. През погледа към този "идеален тип" (или утопия), описващ демократичната модерност, са анализирани три режима на публичност.

Освен това се разглеждат три периода в борбите за миналото: паметта-травма (например синдромът с Народния съд), паметта-носталгия и паметта-закон. Новоизникналите днес "закони за паметта" са признаци за нов режим на историческа значимост, поставяйки под въпрос не само историческата социология. Следователно разказите в тази книга представляват усилие за изграждане на история.