Вицът като езиков и културен феномен. Немско-български паралели и контрасти

Човек може да изглежда комичен, ако започне сериозно да се занимава с вицове. Възможно е също така да загуби своето чувство за хумор. Това е предупреждението на почти всички, които са решили да изследват вица научно. Независимо от това обаче, рискът си заслужава, тъй като вицовете представляват неотменима и значима част от ежедневната култура на много езикови общности.

Българите имат склонност да разказват вицове при всякакви поводи и притежават неизчерпаемо чувство за хумор, което вероятно може да бъде сравнено само с това на евреите. Не е вярно твърдението, че след промените през 1989 г. шегите са изчезнали или станали по-лоши; българските анекдоти носят характерни черти на балканския и славянския хумор и отразяват опитността от тоталитарните години, които са формирали този тип хумор. Все пак проявленията му рядко стават предмет на академично проучване – най-вече поради тяхната "несериозност" и погрешното разбиране за свян или благочестие: всеки, който желае да се задълбочи във вица, трябва да се справи с неприличния лексикон. За разлика от други славянски и европейски езици обаче българската мръсна реч не е систематично проучена. Българският фолклор предоставя богат материал за анализ — пример за това е серията „Фолклорен еротикон“ на Флорентина Бадаланова. Там също така е цитирано предупреждение от Иван Шишманов отпреди повече от сто години относно необходимостта учените да преодолеят предразсъдъците си към темата.

На немците често им се приписва липса на чувство за хумор — стереотип, който те самите не оспорванират. Въпреки това германското научно поле предлага множество изследвания относно хумора като цяло и конкретно върху вица. Вероятната причина затова би могла да бъде именно споменатият стереотип: той служи едновременно като фактор за дистанция (изследва се нещо "чуждо") и като мотиватор (търси се обяснение защо присъства такъв "немски дефицит").

Струва си усилията ни да сравним тези две културни ситуации — важно e дали представените стереотипи са оправдани и как точно проявява чувството си за хумор вицовата традиция у германците спрямо тази у българите. Само по този начин можем ефективно да изучим възможностите за превод в жанра „виц“. Именно тази задача стои пред настоящото изследване.