Голямата книга на подправките

Първото документално доказателство за подправките в кухнята е открито в библиотека от времето на Вавилон, написано с клинообразно писмо. То споменава шафран, кардамон, сусам и мащерка. В миналото ароматните треви и прахообразните подправки са били наричани "похвала за готвача". Семена от различни подправки са намерени в египетските фараонови гробници, а по папирусите могат да се прочетат рецепти за ястия с анасон, семена от синап, кимион и кориандър. Латинският термин за общо взето всички подправки е "speiif", което означава нещо вдъхновяващо уважение – и това определено е оправдано.

Въпреки това ние все още предстои да изследваме богатството на аромати около нас, тъй като традиционно българската кухня разчита на ограничен набор от подправки. Най-често използваме магданоз и копър, джоджен и чубрица; по-рядко срещаните включват левисид и естрагон, сминдух, ким и кимион... А светът на подправките предлага далеч повече възможности. Затова ако желаем храната ни да бъде все по-вкусна, трябва смело да се потопим в този свят.