10-те лъжи на македонизма

Всеки историк, който завършва своята книга, несъзнателно си задава въпроса какво ще мислят хората след сто години за написаното. Въображението на автора често го кара да се надява, че неговата работа ще остане значима и в бъдеще. Аз обаче имам различна надежда - желая книгата ми след век да изглежда напълно остаряла. С други думи, мечтая македонизмът като явление да изчезне много по-скоро от този срок.

Тази книга има за цел да представи достъпната истина относно основите на македонизма – набор от лъжи, които нямат нищо общо с научната история и служат за легитимиране на древността на македонската идентичност, език и държава. Всъщност тези концепции са резултат от великосръбската политическа идея в края на XIX и началото на XX век. Теорията беше разработена от сръбските учени Новакович, Цвиич и др., които заключиха, че българското население в Македония не може просто така да бъде асимилирано към сърбите. Новакович открито заявява: "Ако не можем да ги посърбим директно, поне трябва временно да отделим това население от българския народ и му дадем иллюзията за самостоятелна нация." Той смяташе, че ако успеят в това начинание, новосъздадената група ще е малка и лесна за асимилация при евентуално присъединяване към Сърбия.

Кралска Югославия обаче игнорира съветите на учените си между 1912-1915 г. и 1918-1941 г., класифицирайки българите в Македония като сърби; несогласните срещали репресии – затвор или дори екзекуции.

Сръбските комунисти действали по-подходящо през 1943 г., когато учредили "македонска" националност по време на конгрес в манастир "Прохор Пчински". След установяването на комунистически режим в Нова Югославия те наложили тази идентичност със сила до 1990-те години. За тях било нежелателно публично обсъждането кога точно са възникнали "македонската" идентичност и език; затова измислили фалшива история с корени далеч преди 1943 година.

При тоталитарния контрол без свободни медии лъжите можели спокойно да се разпространяват; половин век по-късно все още остават влияние сред част от населението там.

Демократизацията би трябвало постепенно да разобличава подобни интерпретации чрез независими медии и научни трудове. Все пак истината няма веднага широка подкрепа — мнозина днес печелят позиции благодарение именно на македонизма и упорито отблъскват опити за разкриване реалната история зад него.

В едно демократично общество правото върху самоопределяне е свещено право индивидуумът. Авторът вярва във важността не толкова анулиране 'македонска' идентичност у читатели от Вардарска или Егейска Македония , колкото предоставянето им ясна представа за собствената им историческа действителност.
Божидар Димитров