Лична карта: Лирика

ИЗПОВЕД

Непрекъснато се говори за честност, честност, честност!
А все пак съм известен с неизвестността си!
С потискаща мисъл в главата:
да оставя чашата си чиста след себе си!
Защо умирам? И защо отново
смъртта придобива форма на слово?

В една действителност, обгърната в зелени мрежи,
змията вече преследва таралежа:
дори смее да разпределя
това, което той е опитомил.
Защо възкръсвам? И защо отново
се завръщам при унищожителното слово?

Ако можех сам да захвърля ръцете си
и после безразличен да тръгна
между тези маргаритки и треви,
разголен и изкъпал се от дъжда –
да се радвам на всичко крехко със сила,
напълно в начален и забравен стадий!

Проклет да бъде моят стих!
Разделих се с народа си!