Необичайно

**КРАТКА ФОРМА**

Дали все пак у мен не е останало нещо, което да ти бъде важно? Някакво листче с написани думи, ново прозрение или предмет от дома ми – камъче, снимка, стар документ или звънче (за да не се изгубя). Нещо забранено, което когато вземеш обратно, може да ми помогне да се възстановя.

Разбирам, че стиховете не са просто нежни целувки и нито ритуали за надежда. Освен ако не облека мълчаливата дреха на новото си съществуване - като скъсан чувал или магарешка кожа; като мрежа, направена в някой ден извън седмицата...

Както и ти избрах кратката форма - докато преминавам през моста през деня толкова чуждо гледам отражението си във водите.

**ИМАМ**

Тази любовна тъга ме подхожда идеално – по цвят и стил дори в свободните гънки остава с мен. Нощем тя увисва на закачалката и чака моментът да започна да я сънувам. Развява поли над покриви и дървета, правейки се на независима; харесва себе си и има свой собствен живот. Лепи стихове по вратите и пее странни песни; напива се с пелин. Придобива физическо присъствие и сянка, която дневно пада пред мен; разстила се така че аз гола да премина по нея и това ме кара да изпитвам смущение от самата себе си.

Тази любовна тъга е изключително горделива по своята природа. Почти настъпва моментът й дам име.