Акатисти Кн.1

Акатистът се е появил като песен на победа и благодарност към Пресвета Богородица. Тя била изпълнявана, докато хората стояли прави, което дало основание за името ѝ – акатист (от гръцки "акатистос" - неседален), т.е. песнопение, при което не се седи.

Тази форма на молитва включва 25 отделни песни, които последователно редуват 13 кондака и 12 икоса. Всеки кондак (с изключение на първия) завършва с възгласа "Аллилуия", а всеки икос – с "Радвай се".

Смята се, че най-старият акатист – този посветен на Пресвета Богородица – е написан в края на VI век. Предполагаем автор е преподобният Роман Сладкопевец, който бил певец в храма "Света София" в Константинопол.

Най-древният превод произхожда от времето на свети Кирил и Методий (краят на IX век). Вероятно през периода между XIII и XIV век е съставен акатистът към Пресладкия Иисус. Има предположение за връзката му с атонското монашество и практиките на исихазма.

По аналогичен начин започват да се създават нови акатисти след този към Пресвета Богородица - първоначално във Византия, а по-късно основно в Русия.