Преводът и буквата или странноприемница за далечното

**Теория на превода**

Шлайермахер разглежда противоречието между двата основни подхода към преводa: "Преводачът може да остави писателя в покой и да доведе читателя до него, или пък да остави читателя в мир и да го свърже с писателя." Вторият метод, съгласно концепцията от семинара, е етноцентричен и хипертекстуален. Този подход следва Платоновите идеи и стиловете на св. Йероним, като акцентира върху дълбокия смисъл зад буквите, пренебрегвайки самия акт на превод. Обратно, първият метод - предпочитан от немския романтизъм - развива родния език чрез взаимодействие с чуждия език и култура (Фуко коментира за превода на Клосовски на "Енеида": "Дословността представлява точката на среща между френския латински език"). Тази практика поставя самостоятелния превод под влиянието на чуждото и дори “открива Чуждото като такова в собственото си езиково пространство.” Съчетаването на личните опити при превеждане, историческите проучвания относно значими фигури в тази сфера и разработването на концептуални разбирания правят труда на Антоан Берман особено важен.

**Заглавие**

Заглавието "Преводът и буквата или странноприемница за далечното" осветява съдържанието на труда. То е двойно без препинателни знаци; нито едната част не служи за подзаглавие по отношение към другата. Въпреки че книгата се занимава с въпросите около буквалния превод ("Започваме с аксиома: переводът е именно буквалният текст"), заглавието отклонява вниманието – става дума както за перевода, така и за буквата. Преведена през призмата на „тленното тяло“ – твърдостта и плътността ѝ – буквата преминава през собствения си опит (различен например от анализа). Буквата има присъствие; вдъхновяващ фактор е за преводача. Тя не просто представя слово, а функционира като обитаемо място — там думата губи своите определения и резонират различията в битиетo-в-езиците.
Множественото число тук играе важна роля; то показва разликите помежду хората — разнообразие вместо единство — а матерното ядро произлизащо от родния език функционира като приемна среда или полифонична структура според Джойс.
Ален Бадиу, Изабел Берман , Барбара Касен