Пластовете на времето

От времето на неокантианството в науката се е установило самоопределение, което разглежда историята като занимаваща се с индивидуалното и специфичното, докато природознанието фокусира вниманието си върху общите явления. Въпреки това, историята на науката отдавна е опровергала тази концепция. Хипотетичният характер на научните теории и взаимодействието между субект и обект в експериментите доведоха до включването на историческия аспект в природознанието. От своя страна, многобройните социални и хуманитарни науки бяха подложени на натиск за систематизация, който прекъсна единството на историческата перспектива. Както показа дебатът около Попъровата школа, границите вече не са ясно очертани между естествени науки и хуманитаристика. В същото време обаче практиката ни по изследвания остана unaffected от тези изменения и резултатът е, че днешната историческа гилдия изглежда изолирана. Историята остава сама със себе си и вече не може да определи точното си място в контекста на деисторизирания факултет.
Райнхарт Козелек