Върховният Македоно-Одрински комитет/1895-1903/

През 1903 г. се навършват 100 години от Илинденско-Преображенското въстание най-масовото и самоотвержено усилие за отхвърляне на чуждото господство и за завършване на националното обединение, записано в новата българска история. То беше и най-дълго подготвяното. В продължение на десет години две могъщи организации Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) оттатък Рила, Родопите и Странджа, и Македоно-одринската организация (МОО) в България - промениха бита, кръгозора и самочувствието на цяло поколение българи, като му показаха идеала на свободата и му дадоха пушка в ръка. Зад тях стояха тайните офицерски братства в българската армия, които вложиха в освободителното дело професионализма, военния опит, а не рядко и живота на своите многобройни членове и превърнаха въоръжения и жаден за свобода народ в дисциплинирана и боеспособна въстаническа армия, способна да устои на смазващото превъзходство на противника цели три месеца.
С равностоен принос в подготовката и осъществяването на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., трите организации получиха различна оценка от страна на историческата наука. На най-голямо внимание се радваше Вътрешната организация, която продължи дейността си три десетилетия след въстанието. Нейната история, особено от предилинденския период, е обилно осветлена от многобройни публикации сериозни и задълбочени монографии, тематични и юбилейни сборници, десетки
и стотици студии, статии и документални публикации. Дълго премълчавани заради конюнктурни или други причини, в последните години офицерските братства също привлякоха вниманието на историците и дейността им беше разгледана в редица публикации, включително една монография. Само Македоно-одринската организация остана пренебрегната. Дори името й почти не се споменава, а дейността й обикновено се свежда само до нейния ръководен орган - Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) в София. Публикациите за Македоно-одринската организация в България са крайно недостатъчни в сравнение с нейния принос в националноосвободителната борба, 100-годишният й юбилей мина незабелязан от българската общественост, като се изключи една научна конференция, чиито материали така и не видяха бял свят, а сериозна монография няма и до днес. Тази незаинтересованост към МОО е още по-странна предвид обстоятелството, че целият архив на организацията е напълно запазен, отлично обработен и отдавна достъпен за изследователите.
Настоящият сборник е скромен опит да се попълни тази празнина в научното познание за историята на освободителните борби на Македония и Одринско. В него са включени 14 статии, публикувани през периода 1988 - 1999 г. в различни списания и сборници. Без да изчерпват всички страни от организационната структура и дейността на МОО, те дават сравнително пълна и достатъчно ясна представа за нейната същност и за ролята й в националноосвободителното движение.
Светлозар Елдъров