Върховният Македоно-Одрински комитет/1895-1903/

През 1903 година се отбелязват сто години от Илинденско-Преображенското въстание, което представлява най-масовата и самоотвержена борба за освобождение от чуждото властване и завършване на националното обединение в новата българска история. Това е било и най-дълго подготвяното събитие. В продължение на десетилетия две влиятелни организации – Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) зад Рила, Родопите и Странджа, както и Македоно-одринската организация (МОО) в България – промениха живота, мирогледа и самочувствието на цялото поколение българи, вдъхновявайки ги с идеала за свобода и осигурявайки им оръжие. Зад тези усилия стоят тайните офицерски братства в армията ни, които вложиха своя професионализъм, военен опит а понякога дори загубили живота си за каузата. Те успяха да превърнат жадния за свобода народ във дисциплинирана бойна сила, която устоя три месеца срещу значителното предимство на противника.

Историческите изследвания дават различна оценка относно подготовката и реализацията на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., като Вътрешната организация получава най-много внимание. Тази структура продължава дейността си още три десетилетия след въстанието; нейният предисторически период е предмет на многобройни публикации - сериозни монографии, тематични сборници, статии и документи. Офицерските братства също започват да привлекат интереса на историците през последните години след дълго време забрава поради политически или други причини; техните действия са разгледани в редица трудове включително една монография. За разлика от тях обаче Македоно-одринската организация остава незабелязана - името й рядко се споменава , а активността й често се свежда до ръководния орган - Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) в София. Публикациите относно МОО са крайно недостатъчни спрямо приноса й към националноосвободителната борба; стогодишният юбилей премина почти без внимание от обществото освен един научен форум чиито материали не достигнаха до печатниците.

Тази липса на интерес към Македоно-одринската организация изглежда особено странна с оглед факта че целият архив е напълно запазен и достъпен за проучване.
Настоящият сборник представлява скромен опит да запълни тази празнота в познанията по историята на освободителните движения в Македония и Одринско. Съдържа 14 статии публикувани между 1988 г.-1999 г., които предоставят сравнително ясна представа за организационната структура and функцияте na MOO без да претендват че покриват всичките аспекти.
Светлозар Елдъров