Храм на света. Поезия

За свети Нарцис и за Изворите

Не съм сигурен дали си река или ангел,
чие тяло е от вода,
а вместо очи на крилете ти /или на брега/
разцъфтяват цветя.
Нищо не зная, абсолютно нищо; в момента
в мен всичко тече свободно.
Скитам се и търся извора, стигам там,
както пред образа на светец,
с теб се покланям. И докато се навеждам,
забелязвам своето лице, украсено с анемони.
Целувам го и пия от него.