Българската идея и демосферата

Заглавието на книгата ни насочва към друга "Българска идея", която Стефан Попов разработи преди около три десетилетия в една паметна лекция в Западна Германия. По този повод, Тончо Жечев го определи като най-великия български историофилософ на XX век в издадената от "Летописи" книга "Безсъници".

Какво ново предлага "Българската идея" на д-р Светлозар Попов, който е добре запознат с творчеството на своя известен предшественик? Не е ли смело да използва същото заглавие за своето произведение? Вероятно би било така, ако концепциите му се припокриваха или имаше съдържателна връзка между тях.

Стефан Попов разглежда духовните идеи от Раковски до Траянов, които и до днес влияят върху нашето национално битие. От своя страна, Светлозар Попов анализира понятието за нация и национални интереси, отбелязвайки отсъствието им години наред в българската публицистика – те единствено били обсъждани сред политическата емиграция. Нямало как да се формулира обединена концепция по тези теми.

Основната разлика между двамата автори лежи във времевия обхват и аргументите им: единият говори за периода от Раковски до Траянов, а другият – от корените на историческите знания до наши дни. Св. Попов посочва необходимостта да се обърнем към Европа, за да можем ясно да осмислим собствената си идентичност. Опитите след Стефан Попов за дефиниране на "българската идея" изглеждат повече като работни проекти спрямо актуалните проблеми в страната; незначителни са и последвалите усилия през годините за създаване на цялостна национална концепция.

Например само колективът начело с проф. Г.Велев и проф. Марков успява да достигне идеята за волжките българи чрез медийните публикации през последното десетилетие благодарение на Гео Донев и други учени. Заслужават споменаване експедициите организирани от в-к "Нощен труд". Освен това трябва да подчертаем приноса на Серафим Северняк със статии в списание "Отечество", които пръв хвърли светлина върху трудната участ на милиони потомци на кан Котраг.

Ключови издания като списанията “Авитохол”, “Българска орда” и вестник “Народен будител” също играят важна роля тук. Но самата „българска идея“ проследява корени още от началото нашия исторически път - независимо дали става въпрос за планината Имеон според П.Добрев или Алтайските планини според Т.ТЯрулина; тя винаги носела висока нравствена стойност.

Авторът предприема оригинален подход към настоящото изследване - той задълбочава анализа си върху етническото име Българин, което служи като основа za неговото развитие нататък. Открива това название заложено във всякакви термини – имената както na богове (тотеми), така и географски названия (топоними) или обозначения na различни народности (етноними) още от началото nа човешката цивилизация до наши дни.

Пронизана с чувство нa гордост нaционализъм , но открита кьм международното разбиране , книгата „Българската идея ии демосферата“ e насочена към мирния напредък нa човечеството през идването нa третoто хилядолетие . В тази светлина труда nа д-р Светлозар попoв представлява значим принос не само zа нашeтo историческо познание , a i зa глобалната цел зa мирно сосуществуване межу народi , културi ии цивилизации .

Димитър Боянов,
главен редактор
nа
вестник “Народен будител” - Варна