Правилата на изкуството

Изживяването на произведение на изкуството като нещо, което веднага придобива смисъл и стойност, произтича от съгласуваността между двете страни на една историческа институция, които взаимно се подкрепят. Тези две страни са формираният хабитус и художественото поле. Произведението на изкуството функционира единствено в качеството си на символен обект с определена стойност и значение, когато е осмислено от наблюдатели с естетически умения и знания, които то подразбира. Следователно можем да твърдим, че именно погледът на естета придава форма на произведението като такова. Важно е обаче да отбележим, че той може да постигне това само ако самият той е резултат от дълга колективна история – постепенното изграждане на "познавача", както и индивидуален опит чрез взаимодействие с творбата. Това взаимно причинно отношение – връзката между вярата и свещеното – характеризира всяка институция; тя може да съществува единствено ако бъде установена едновременно в социалната реалност и в предразположеностите за участие в тази игра или проявяване на интерес към нея.